draski

толкова е тихо, че боли. самотен дом на тиха улица, самотен ум на тиха лудост във всяка тишина прозира звук напрягам се, за да го чуя... едва ли има някой друг такава остра нужда да говори но теб те няма или мен? — не зная. невероятно ми изглеждат онези срещи в тъмнината и гласовете ни един до друг притихнали да разговарят в самотен дом на тиха улица, в някоя смълчана стая. Биляна Атанасова © 2012

две тела се накланят към себе си безразсъдно, без да знаят  дали там отсреща другото тяло стои или само прагът на бездната дебне като откровение, което се премълчава за миг се докосват между ребрата им — равновесие между очите  —  изстрели, пръстите стигат до върховете си и се отпускат спокойни усещам как падам без илюзия за летене, просто падам и потъвам в несъществуването на другото тяло, можеше да си ти Биляна Атанасова © 2012

вчера беше скучен ден, дори мехурите от изгорено по ръцете ми се пукнаха от скука                                пук загрижените хора тук ще се намажат с дефламол профилактично против скука Биляна Атанасова © 2012

за миг пак мрачните родни утрини в малката стая на ет. 3, ап. 20 сред шума на раздрънкани улици, които носят със себе си автомобили и хора цар симеон 132 и патрирарха алана в един друг град, на едно друго място, кафенето с лилавите чайници задъханите секунди на срещите ни иван ренета зоя ана една безцветна котка барманите в ла банка чаените следобеди колко много мигове изпити набързо или сгънати на 4 в чекмеджетата за миг пак се връщам в тогава стъпвам в бурканче с боя, и ето ги моите цветни другари мълчаливи, пораснали запечатали цели векове в кадри написали романи, родили деца сещам се, че съм ги забравила, забравила съм да се сещам. Биляна Атанасова © 2012

С препълнен търбух се търкалям по кривата на удоволствието Направо към ада с добрите намерения Щастието винаги е прекомерно и токсично липсата на щастие - отличен повод за преяждане Нещастието живее в хладилника                              — невъзвишено, хранително-вкусов злодей винаги гладен, винаги с ненаситни очи, с празни шепи... Ще го сложа да седне на масата, ще го пусна да легне в леглото ми да ме засити до пръсване... Щастието е шоколадов мус, от него се напълнява, нещастието е всичко останало, насъщно като хляба. Биляна Атанасова © 2012

Малко след началото и много преди края настъпва битовото еднообразие. Фантазията вехне във ваза на масата. Прането се суши зад вратата,                                              нямаме тераса. Носят се чанти с покупки от супера, голи пилешки гърди във фурната, килограм картофи бълбукат в тенджера. Разпределят се домашни задължения с дистанционни управления се преврътат програмите    —  1:0 за наште    —  ?!?!? препускат калните ни стъпки към работа и обратно заключват вратата след себе си, бавно, подвикват    — И ма ли някой вкъщи... и си отговарят винаги същото, получават заплата, по-зле, не получават... мълчаливо вечерят, приказливо говорят до леглото ни има книги - недочетени, до леглото ни няма книги, няма време за четене; прахът се забърсва с изразително движение, това е балет за един...

По теле_она стигат хрипки от гласа ти, разделен на милиони чертички,                                             междуметки Свое_олия на жицата, която ни сговаря;                     С Р И В. Минаваш през тунел от ти_ина, а след това едва-едва дочуваш да се разливам на зелени неизвестни, смехът на електронната вълна, да се оттича през слушалката на ситни късчета в ухото ти. И знаеш, че това е моят смях и не е моят. Тя се киска, с илно се превива, изкривява се, а след това отново се изправя като камшик готов за наказание... Невидимите жици се наострят, навързват в пръстите омраза, погалват ме невидимо отгоре, А след това ме зашлевяват. Наместо ти. Биляна Атанасова © 2012