Битово

Малко след началото и много преди края
настъпва битовото еднообразие.
Фантазията вехне във ваза на масата.
Прането се суши зад вратата,
                                             нямаме тераса.

Носят се чанти с покупки от супера,
голи пилешки гърди във фурната,
килограм картофи бълбукат в тенджера.
Разпределят се домашни задължения

с дистанционни управления
се преврътат програмите
   — 1:0 за наште
   — ?!?!?

препускат калните ни стъпки към работа
и обратно
заключват вратата след себе си, бавно,
подвикват
   — Има ли някой вкъщи...
и си отговарят винаги същото,

получават заплата,
по-зле, не получават...

мълчаливо вечерят,
приказливо говорят

до леглото ни има книги - недочетени,
до леглото ни няма книги,
няма време за четене;

прахът се забърсва с изразително движение,
това е балет за един,

но пак се натрупва домашна алергия,
за да кихаме и да се смеем сприхаво
на глупостта да се киха...

Биляна Атанасова © 2012