draski

Настанява се кротко в дните една угнетена надежда, пресъхнали думи в очите ми, които неволно поглеждат към улицата, по която не се задаваш и не идваш, толкова ли си далеч от мен, толкова ли си... и тръгвам да те търся в мрака и по чужди стъпки, вървях, оглеждах се и виках, после тихо се прибирах, а оттогава само облаци и дъжд, тънко сиво було над града сноват копнежи ден и нощ ръцете ми предат тъга Биляна Атанасова © 2019

Колкото по-нататък отиваш, толкова по-дълго ще се завръщаш или ще стигнеш толкова далеч, че връщането вече ще е съвсем ненужно и ще намериш нов дом и нови улици, с по-усмихнати хора и деца, които тичат по-щастливо край други липи и кестени, а аз ще си остана при моите, на моята прашна улица, да посрещам и изпращам сезони, дъждове, листопади, цъфтежи, докато най-студената зима не вледени изцяло кръвта , ще остана, докато ме има. Биляна Атанасова © 2019

Няма да си отидеш, винаги ще си с нея, но не можеш да остържеш от сърцето си и мен... беше ли въпрос на избор?! Аз може би ще се изморя да бъда само залез, никога изгрев и никога ден, ще си отида като красива мелодия, досадила от повторение, която изкореняваш бавно с тръпчивия вкус на грешка, за да продължиш да крачиш необезпокояван и съвършен по стълбичката на привидностите и щастието; да получаваш роли, възхищения и цялата еснафска прелест на живеенето; ще остана на последния ред да гледам представлението ти до самия край, поклон, аплодисменти. Довиждане, имам среща. Вече си свободен и цял.                                Идвам. Биляна Атанасова © 2019