draski

Разбирам, че още съм влюбена,  когато вдишам ранната утрин, в притихналия град, с настръхналата кожа,  с очите, все още спящи и лутащите движения, с хрупкавия ѝ въздух — мирише на теб.

Да надникнем в сърцето на Гауди, да танцуваме по улиците на Барчино, да целуваме до смърт във Венеция, (каналите ще скрият престъплението), да се вкусваме в солта на Лисабон и в лепкавите сладости на Ориента, заведи ме още по̀ на изток, още по̀, в сърцето ми пустинен повик, в очите ми небето стене гладно, с тялото си ме храни, с ръцете си, (бих яла от ръцете ти и камъни) храни ме с гледки, с улични кавги, с непознати плодове и думи, с прахта и шемета на градовете,  дето                       никога не сме били