Но ето ни пак...
Но ето ни пак, изпивам горчивата чаша, предай ме триста пъти в Гат Шманим, за кисело вино и шепа маслини вгради ме в моста на Дрина, ще свидетелствам за историята, нетленна като камък, върни ме, в самото начало, където започваше всичко от кал, по образ и подобие, ден шести в Градината, земя и небе, нощ и ден, зверове ти и аз, безоки и голи, невинно жесток-и... и ето ни - вкопчени, ужасени, ядем ябълки, пием вода, все същото подло мълчание твое, все същата моя самота.