draski

Зад подпухналите ни черти надничат лицата на момче и на момиче. Все още аз, все още ти, има пейка, на която да сме ние, с онези погледи прикрити под сенките цъфтящи на липите, с онези дрехи, съвсем подгизнали, притичващи през ожаднели локви, в порои пролетни и летни утрини. След всички часове очакване... и цялото зачеркване и бягане, и всички длани и тела, които обсебвали са нощите и дните ни, под тежките следи на времето, дали си още същото момче, дали съм още същото момиче?! Биляна Атанасова © 2020