draski

за миг пак мрачните родни утрини в малката стая на ет. 3, ап. 20 сред шума на раздрънкани улици, които носят със себе си автомобили и хора цар симеон 132 и патрирарха алана в един друг град, на едно друго място, кафенето с лилавите чайници задъханите секунди на срещите ни иван ренета зоя ана една безцветна котка барманите в ла банка чаените следобеди колко много мигове изпити набързо или сгънати на 4 в чекмеджетата за миг пак се връщам в тогава стъпвам в бурканче с боя, и ето ги моите цветни другари мълчаливи, пораснали запечатали цели векове в кадри написали романи, родили деца сещам се, че съм ги забравила, забравила съм да се сещам. Биляна Атанасова © 2012

С препълнен търбух се търкалям по кривата на удоволствието Направо към ада с добрите намерения Щастието винаги е прекомерно и токсично липсата на щастие - отличен повод за преяждане Нещастието живее в хладилника                              — невъзвишено, хранително-вкусов злодей винаги гладен, винаги с ненаситни очи, с празни шепи... Ще го сложа да седне на масата, ще го пусна да легне в леглото ми да ме засити до пръсване... Щастието е шоколадов мус, от него се напълнява, нещастието е всичко останало, насъщно като хляба. Биляна Атанасова © 2012