Спомен от ет. 3

за миг пак мрачните родни утрини
в малката стая на ет. 3, ап. 20
сред шума на раздрънкани улици,
които носят със себе си
автомобили и хора
цар симеон 132 и патрирарха
алана
в един друг град, на едно друго място,
кафенето с лилавите чайници
задъханите секунди на срещите ни

иван ренета зоя ана
една безцветна котка
барманите в ла банка
чаените следобеди

колко много мигове изпити набързо
или сгънати на 4 в чекмеджетата
за миг пак се връщам в тогава
стъпвам в бурканче с боя,
и ето ги моите цветни другари
мълчаливи, пораснали
запечатали цели векове в кадри
написали романи, родили деца

сещам се, че съм ги забравила,
забравила съм да се сещам.

Биляна Атанасова © 2012