думите не могат да обичат, вкаменявам тишината ти, събуждам се и пия самота, закусвам страх, от тихите стъпки на времето, което върви към края си; думите ти не ме обичат вече, не треперят във въздуха, заличавам звука на гласа ти от всички спомени, измислици, въпроси, книги; едва се мярка лицето ти пред мен и аз не го познавам