draski

Боли! Боли! Боли. Крака ръце очи, боли. Невидимо за теб, почти забавно. Както някога аз се свивам. Докато те забравям се вкаменявам, из ослепените улици, искам да се разминем, но да не те видя. Биляна Атанасова © 2020

Отдавна се сбогувам с теб. Една крачка напред, две назад към затвора ми. Биляна Атанасова © 2020

Гледам те сякаш ще си измоля време, ще поискам шанс, повторен опит да уцеля капачката, за която ще получа голямо плюшено щастие под формата на зайче, да върна назад взетите и невзети решения, да ги разменя. Гледам провисналия конец от якето ти и знам, че всичко това е невъзможно. Да си вървим, късно е за нас или е рано, кой знае... не уцелих.

не знаеш кои са ми любимите цветя, не знаеш любимата ми песен, нито любимата храна, знаеш за мен почти толкова, колкото случаен непознат, а ми пишеш обичам те... никога не си обикалял града, за да търсиш ягоди спешно, не знаеш на кои филми плача, не знаеш за мен почти нищо, а ми пишеш обичам те... не знаеш, когато горя от треска, не си тук, ако скачам от радост, не свистят край ушите ти зловещите куршуми на гнева ми, не знаеш коя съм, а ми пишеш обичам те... в живота ти няма място за мен, но аз ще съм всичко, което искаш, не ме сънувай, не ме създавай, не ме подреждай в мислите си, няма да узнаеш коя съм и не ми пиши обичам те.