Денят, в който реши...

денят, в който реши да си тръгнеш

страхливи малки стъпчици в снега

към твоя свят изтъкан от решения,

винаги верни, винаги правилни;

ще те съдят очите ми, които сънуваш,

ще се забиват ноктите ми в гърба ти,

хладна пот по чаршафите ти попива

и те гонят хрътките ми озверели и гладни

през снега, през пустините 

и бягаш, и бягаш, задъхваш, прегъваш

коленете си безсилно, докосваш земята,

в която лежа усмихната и се молиш

това да не е спомен в бъдеще време