draski

думите се блъскат в полетата нестройни недостатъчни написвам и изтривам хаоса чакам да се обадиш загубена в тишината ти все там някъде се въртя около мястото за среща несигурно гледам часа закъсняваш отдавна — с години  — броиш ли ги как ми се иска да не знаех че са изминали окончателно как ми се иска да е грешка която може да се поправи, защото винаги ще ми липсва частта от мен, която си ти нощем заспивам само  ако и тя заспи думите се блъскат напразно изкривени и недостатъчни чудовищна бездна, написвам и това значи искам те не отговаряш нищо, а по-нежно е да ме убиеш Биляна Атанасова © 2020

ослепителната белота на зимата със следи от черни стъпки; недоловимият пролетен шепот  на живота, който избуява отново унищожителните летни бури, раздиращи жегата със светкавични нокти; есенното слънце с удължен работен ден, което прави очите ми кехлибарени;                                       и ти Биляна Атанасова © 2020