Не съм
Обичам гъсто черно кафе С мазна бяла сметана Да задавят гърлото ми като болка И докато пия да си мисля, че Обичам да наваксвам празните пространства в мен с лъскави излишества Да успокоявам мислите си с мислите на другите И да си приписвам мъдрите им думи, стихове Обличам кожите на хора, които няма да познавам Толкова много искам да съм друга, че вече не съм дори себе си Трябваше да се страхувам от това, а всъщност, не ми пука. Биляна Атанасова © 2014