draski

Сънувах как разкриват тайните ни по нетърпеливите очи, по набраздените в лицата спомени, четат ги в разранените ни устни. Срутваха се домове и щастия, сълзи избиваха и по стените, всички наши пътища за бягство бяха изгорени и изтрити. Сънувах как осъждат думите ни и как се извиняваме за тях, написани в минути на безумия, събудих се изстинала от страх. Дали е само неприятен сън?! Не искам да мълча и да внимавам, ако тайната ни тръгне по света, след нея ще крещя: Не съжалявам! Биляна Атанасова © 2019

изгубих се като дете и се вълнувам не питам за спасение, а тичам право в пазвата на тъмнината, която ме поглъща ръцете ми те търсят трескаво прегърщат слепите пространства помежду ни не ме спасявай, ОСТАНИ! Биляна Атанасова © 2019

фигурка от пепел съм на изписани листи с неизречени обещания все още тлее въгленче в крайчеца на обгорената ми дреха ще се разпадна от дъха ти и искам да ме палиш и искам нежно да угасвам в хладните води на очите ти Биляна Атанасова © 2019

Донеси ми голо и прашно, да не се диша, да бъде ужасно горещо, кървава жар и въглени, безпощадно, изгарящо лято! Откъсни в забранени градини, чудати и сладки, набери ми узрели и лепкави, отровни и мъдри чудовища, странните плодове на  времето! Когато изчезнем напълно, и се разтворим, от нас ще е остане само едно малко бурканче с надпис: сладко от синьо киви. Биляна Атанасова © 2019

Извинения, извинения пред себе си         - моралната полиция: каква жена си, каква майка... Остана ли нещо друго от мен, освен роли?! Кого питам, кой ме съди, кой хвърля камъните? Направила съм средновековие от мои тъмници и окови. Някой ден ще накарам да млъкне тази, пред която се оправдавам, защото ще се поправя... или ще съм избягала. Биляна Атанасова © 2019

зарадвай егото си, че съм обсебена ден и нощ чертая във въздуха стрелки на часовници, които всеки ден ми обещават, че има няколко минути само и ще те видя, и времето ще бъде с нас цялото, толкова, че гласовете най-после да заглъхнат целувайки се ... любовта е холера ще ни трябват 50 години чакане на онова пътешествие по пресъхващата Магдалена — нашето завръщане до другия край на света т.е. още един цял живот, но по-безкраен от смъртта,               за да не бързаме Твоя, Фермина Даса © 2019

Малки точки от хартия — златни, като мълчанието, което изискват докато ги режа на масата, по една точка, че няма да кажа обичам те, нито липсваш ми, по една точка за страшните стълби на слизане в тъмното на живеенето, към подземията с мръсно пране, детски настинки, недоимък или излишество, сумтене над купища чинии за миене и мазни кутии от  поръчано , недоволства, на които не се осмелих с теб; Може ли да е хубаво без дните да се превръщат в поносимо многоточие? Спалнята ти е самотен остров с две лодки за бягство, всеки обърнат към тихия бряг на своето тайно спасение спи и отлага, все едно има не дни, а безкрайност. Направих ти пристанище в празнините на битието, ако не дойде лодка, ако не дойде… Биляна Атанасова © 2019

с аромат на лимони и мента сладко-кисели мисли лековити като бонбон лукче обвити в зелено станиолче — обещания, които чакат нощ, за да се случат лютиви и сладки ментови цигарени гладни жадни            приказливи шавливи, искрящи              разблудни или притихнали като зелени листенца събудени от пролетта направѝ ми чай от обещания! Биляна Атанасова © 2019

аз пиша само за един читател да само за един не ме интересува спасението на душите не ме интересуват силуетите на признанието нито мухлясалата вечност съставена от повторения аз пиша за един човек само за един живот само в един поглед забравимо преходно и лично Биляна Атанасова © 2019

ще ме харесваш ли със слепнала коса, угаснали очи и неподвижна, болна, натежала, заобградена с армия от хапченца, шишенца, носи кърпички и кашлица, увита със тръбички, разрязана, изтощена, трескава, безпомощна? достигат ли ни силите дотам, че да се виждаме такива? обичаме ли само невидимите същности, а не телата си, които стават болни, слаби и вместо да ни изкачат на връх, жестоко ни повалят във леглото? поразени от обикновеното, от старост, от инфекция, от тумори имаме най-много нужда от обичане, но можем ли... зад грозните лица на болестта в огледалото да виждаме не бръчките и сенките, а чертите, които не остаряват. Биляна Атанасова © 2019

лепкава като спомен в нея ли те изгубих или в нея те намерих тя ли те създаде или те заличи толкова мъгла гъста като мляко чиста като свобода — виждам каквото реша Биляна Атанасова © 2019

на юг ветровете са нежни                  пясъчни воали брегове от божествени капки                             корали изгарящи обещаното и неизвървяното завръщане, където е топло, където ти е вкъщи на юг съм плътта на морето, което прегръща, потапя и дави аз съм първото утро аз — последният залез Биляна Атанасова © 2019