Пир

думите не могат да обичат,

вкаменявам тишината ти,

събуждам се и пия самота,

закусвам страх,

от тихите стъпки на времето,

което върви към края си;

думите ти не ме обичат вече,

не треперят във въздуха,

заличавам звука на гласа ти

от всички спомени,

измислици, въпроси, книги;

едва се мярка лицето ти пред мен

и аз не го познавам