draski

изтръгваш от корен обичта ми, вярата в луната, в меките ни длани, в светлината като страхлив безумец, ослепял и онемял  от истина като жесток жътвар сърдит на сухата си нива палиш безпощаден огън, за да убиеш всичко Биляна Атанасова © 2020

нека вали този дъжд, понеже се изморих да плача, имам пълна колекция от изоставености в най-различна форма във формата на лъжа и на обещание, което е едно и също и във формата на мълчание, което прогаря вътрешностите ми и под формата на разходка под ръка с изтичащото ми време тук; нека, нека вали този дъжд, студен като теб, безжизнен и твърд, с металното ехо на покривите, със задушливия дим в небето, с мъглите, които покриват очите ми, зачервени от взиране в теб, в теб, който те няма, в мен, която ме няма, в нас, които няма да бъдем. Биляна Атанасова © 2020

«Душата ми от днес във лед мълчи, скована от безоблачно небе, но лъч надежда може би струи в усмивката на малкото дете.» ❧ ❧ ❧

"Солта е моето наследство" Нели Закс сега мисля, че любовта е присъда, изтърпявана в килия от копнежи, опитни, безсърдечни мъчители ядат ума, душата ми и крачат важно, в очите ми светят с ярки слънца, красота, планини, морета, и смях, после яростни всичко захвърлят и го стриват на безцветен прах. - Яж това! Пий го! Живей от него! Нали това е всичко, което искаш?! Стискат с черни нокти съня ми и не мога да те сънувам, а после ми показват твоя снимка и ме питат дали зная кой си... - И кой е той?! И защо го обичаш? - Не го познавам и не го обичам! И те уморени се тръшват край мен и заспиват като глутница сита, намерила някаква мърша в полето. Плача над тях, с разпиляна коса безчовечни, безумни, жестоки, моите странни кръвожадни деца... моите любими предатели. И в сълзите ми няма утеха и край, любовта е по-дълга от живота, а радостта е само краткият миг, в който пия отровно сладка вода, и я превръщам в сол с очите си. Биляна Атанасова © 2020