draski

всъщност, ти ми говориш,  нали?! пишеш ми, изпращаш ми  детайли от дните си, за които съм така любопитна, но те не пристигат, от своенравност, гласът ти заглъхва по пътя, докато тича към мен, понеже съм много високо, много далече, усмивката ти угасва, затова не я виждам в гъстата софийска мъгла и се усмихвам на себе си в огледалото,  във витрините на заключените ресторантчета, в които не сме сядали и няма да, колко нормално,  колко познато, винаги си беше така  и остана, само аз, изглежда,  си мислех,  че  ще  е по-различно...

за всичките двайсеиняколко години имаме само една обща снимка и мисля, че това е грешка; една от точките  в дългия списък с неща, които искам  да имаме заедно е:  снимки; но това не бива да те тревожи, тъй като и двамата знаем, че този списък няма  да се сбъдне; затова, както и всички други желания,  ще дорисувам в себе си; тъжното е,  че никога,  н и к о г а няма да се докоснеш  до тези рисунки, но това не е мой проблем.