Старите неща
Старите неща се преместват във времето. Пълзеливо. Те не могат да скачат рязко, да разсичат ТЕНЗУХА на тишината ти. Знаеш колко е крехка и колко бързо се превръща в крясък, разпрашен стъклен смях. Затова старите неща внимават, когато се местят във времето когато пресичат пространството. Издишат скришно в дебелия си шал. Вървят неравномерно криволичещо със своите тъмно сини топлинки. Не имитират звук, не изговарят никакви поздрави, а се изплъзват от погледа ти. Протяжно и дълго се влачат наоколо, докато си намерят място, където ще им е удобно на ревматизма. И сядат с пуфкаща прозявка. И заспиват. Старите неща са топли като супа. Изсърбай ги, ако ти е студено! Биляна Атанасова © 2011