draski

Ще се надвеся над своята вълшебна дупка изкопана в земята, ще впия очите си в песъчливата пръст, през която са провиснали корените на тревите и ще изпея своето желание, като индианка, ще те изпея... едва дочуто, ще те разкажа на пръстта, на корените, на недрата, на майката Земя и ако тя... ако тя ме чуе, ако съм нейна дъщеря, ще те изпрати, ще те сбъдне, ще те роди, ако те няма на света; Биляна Атанасова © 2019

липсата ти се процежда като в на баба ми соковарката вишневият сок... бааавно, на гъсти червени капки, една по една, кап, кап във фунията и после в бутилката, в която сякаш има кръв, кръв от вишни... от всевишни също. липсата ти ме спъва на прага като старото зелено чердже, което имахме някога пред вратата; вратата, пред която съм те целувала или ти мен, не помня вече; липсата ти се натрупва в дробовете ми, защото вместо да говоря с теб, аз пуша, пуша много, дори когато никак не ми се пуши, най-вече тогава; липсата ти... малък солен корал, като морето, от което си го извадил... и като сърцето ми, което изплаква последните сълзи, восъчни, парещи капчици, стопено от чакане, като свещ в чаша, от икеа, с живот от 25 часа, един ден и един допълнителен час, в който ще чакам да угаснеш завинаги; Биляна Атанасова © 2019