draski

прости ми, че обичам само теб, прости ми, че те искам, прощавай, че в бездънните тъми, избирах твоя поглед да ми свети, прости ми, че те хващам за ръка и бягам с теб към върховете на измислените ми спасения, прости ми, че обичах само теб, че само твоите ръце люлеят крехкия ми сън и само те прегръщат раменете ми, прости ми, че не те оставих, че те целувах, че те съживявах, и че искам всичко да ти взема, всичко искам, без остатък прости и продължи нататък!

тая вечер, както и всяка друга, умирам, умирам със залеза, умирам нечуто, умирам смазана от обвинения, умирам без гордост, умирам на дребно, умирам  от страх, от глад и от жажда; тая вечер, както и всяка друга, не виждаш, не чуваш ръждивите вопли на залеза, не слагаш балсам на душата, не слушаш гласа ми, притихнал в мрака не даваш утешителни обещания, тая вечер, както и всяка друга, ти си другаде, а аз съм никъде

Когато водата прогаря кожата ми и ослепявам от взиране в мрака, и всеки звук реже в душата ми рани разбирам колко те няма, разбирам колко неважно е самото ми съществуване и колко лесно се изтриват следите, как лесно се забравят думите и няма никакво спасение зад ъгъла и само две монети стискам в джоба, за да ги сложат, ако се сетят,  може би, на очите ми, когато си отивам.