На спирката
Трамваят закъснява по точен график. Една жена, една трамвайна спирка заледена зимен колорит, последни пътници в работен ден като оклюмани лалета зимни, тежък януарски дим издишваме очите ни са плувнали в снежинки краката ни са плувнали от кишата, стоим мълчим и пушимчакаме трамвая минута-две... Тринайсет. Събираме се повече... жените са с изопнати ръце издължени протягат шия да го видят торбите им са пълни, тежки като мъжете им, поне... и нищо, никаква гримаса в образа им н я м а жени-торби изпускат топла пара и сякаш всички ние ние всички седим във техните торби като покупки Биляна Атанасова © 2013