draski

Едновременно да копнея и да обичам, и да забравям трябва. Думите ми се разпиляват преди да съм ги казала като дим в небето сякаш нищо... ръцете ми спират преди да съм ги вдигнала към теб сякаш нищо... спомените се топят безмилостно като сняг през пролетта сякаш нищо... не е било. Биляна Атанасова © 2019

С натежали очи се вглеждаш почти отвъд черно небе мъглата е скрила в своята плът звезди и луни, страхове. Не от страх ние не спим и не от съвест изяждаща дроба, а от примката на тихи въпроси без отговор. Всяка нощ откровения и истини чакаме да ни изпълнят с топло усещане за ЗНАЕНЕ какво да се прави и какво има оттатък като приспивателни, и като мъгла да ни стрият на сън без остатък. Биляна Атанасова © 2019

Случва се да забравя, че не съм на 14, срамежливо да се взирам в телефона, да си задавам съдбовни въпроси: за какво се обажда?! дали изобщо има завинаги?! да ми каже, че ме обича ли?! Да си говорим протяжно за мънички неща ли, небрежни, неважни, ще звучат ли пак като бодлички смеховете или сме ги подрязали?! На 14 преследвах очите му, те бяха тревожещо сини. На 34 не преследвам, не се тревожа, а имам. Биляна Атанасова © 2019