draski

След 15 години идвам към тебе смирена готова съм сто пъти да кажа обичам те без да получа отговор да чакам мълчанието ти да се разтвори в дъждовните облаци над София да си припомням горчиви истории да кроя невъзможни планове  да отричам далечните разстояния да бъдеш покой и тревога Трябваше да се науча на необичане с тебе, да се упражнявам да говоря тишина да усещам мига, в който махваш с ръка там някъде и решаваш: не аз Трябва да знам да си тръгвам и ти трябва да знаеш същото Ще бъда покой и тревога ще отричаш далечните разстояния ще кроиш невъзможни планове ще си спомняш горчиви истории в дъждовните облаци над София ще чакаш мълчанието ми да проговори, но няма да получа отговора: Обичам те ако не си готов Ще идвам при тебе смирена да чувам поне ехото на тия 15 години (не)обичане Биляна Атанасова © 2014

                                                        На Х. Вятърът прави пътека за нас, помниш ли силния вятър тогава? Разтваря клоните на дърветата, като хищен любовник, изтръгва тръните под краката ни, като близък приятел. За първи път намирам пътя до къщата от мечтите — всеки със своя ключ ще отключи своя врата на същата къща  —    и всеки ще стои в своя край на масата... Пак не се виждаме от усилия да се мразим, да се забравяме, не се виждаме от условностите на спомените, не се виждаме от думите за сближаване, от огромната тежест на настоящето и не се протягаме един към друг в н и м а т е л н о, предпазливо. Просто издърпахме покривката от масата. Разляхме на пода омразата и забравата на малки рекички от извинения. Може би стана ясна нощта, огряна от резена на луната, защото аз те видях близо до мен, най-хубав от моите демони. Демон облечен в бяло. Наблюдаваш танца на ръцете ми улавяш потока на думите ми, а твоите, така неуловими, пл