draski

Не знам защо нетърпеливо все бързам, бързам да те срещна, а срещна ли те, то е кратко и ти все бързаш, в неизвестното. Не знам защо така напирам да бъда щастие летливо, нещастието е по-трайно и драматично търпеливо. Нещастието ще остане и тихичко ще ми приказва, докато надничам зад пердето, ще приседне с мен на перваза. Докато те изпращаме заедно, аз пресмятам кога ще те видя, а нещастието пали цигара, то си знае, не бърза за никъде. Биляна Атанасова © 2019

Мисля за нас обичайно, както се мисли за списък за пазаруване. Какво трябва да се набави, за да се удължат часовете, в които сме заедно, не часове, минути са, и в списъка ми няма много продукти. Кутия цигари, бутилка вино, ръцете ти и ние двамата, които винаги закъсняваме, особено ти. И никакво ястие не става от нас, дори и най-обикновена супа, защото все бързаме, някой чака, нещо се случва, мислите ни хвърчат по други хора, неща, места за живеене; някой ден, когато се връщаш изморен от работа, ще ми напазаруваш по моя списък и там някъде, където живеем, ще бъде дом, имперфект, ще бъде нашата обща маса, на която ще има свещник, книга и две ръце, които те чакат, за да ти сложат чиния от онази супа, като пилешка  супа за душата , само че по-хубава, и там, бъбрива, припряна и влюбена, ще съм аз, която ти казва, че те обича, и ти, който ми казваш, че ме обичаш, и нищо друго няма да бъде необходимо и по-важно. Изпращам ти списъка ми за днес или пък зав

Когато те няма, а то е през повечето време, седя на прозореца и чакам знамения. Ще прелети някоя странна птица, или облаците ще се прегърнат, все едно твоите ръце са около тялото ми; ще чуя писък внезапен на някакво градско животно, самотно като мен в любовта си, или вратата ще се отвори случайно, или ще пуснат по радиото любимата ми песен, на която забравям думите винаги, когато те няма, а то е през повечето време. Часовниците полудяват, не вървят напред, спрели са и книгата не ми върви, препрочитам все същата страница, където те се срещат влюбени и нищо повече не може да ги раздели, а ти не си главен герой на тази книга и аз не съм, но бихме могли аз и ти, да се срещнем някога и да не се разделим. Биляна Атанасова © 2019

Синьо, оставям се да ме погълне. Очите му са сини. Синьо е небето, сини са високите планини, гледани от малка точица в полето. Сини са реките, които влачат остатъците от времето, което му посветих, сини са язовирите, в които се вливат и препълват, и късат с грохот здравите стени. Синьо е морето, в което плувам, когато се давя от безнадеждност. Синя е роклята ми, с която бях, когато ме видя последния път. Сини са повърхностните вени, по които се движи любовта ми и понякога изкървява безсилно, за да ти напиша последно писмо, но то не е синьо. Синьо е утрото, което идва като утеха след вечната нощ, в която спя без тебе. Всичко е синьо, когато ми липсваш. Очите ти са сини. Знаеше ли?! Биляна Атанасова © 2019

Ти знаеш аз не съм идеална по оня домашен начин, не стъпвам леко като фея, смея се ужасно гръмко, викам, ако съм нещастна, чупя чинии от неловкост, по тавана има паяжини, мебелите тънат в прах, не гладя, ако не искам, понякога спя на пода, без чисти чаршафи, понякога пия кафе от неизмитите чаши... Не съм идеална никога, дънките ми са скъсани, блузите ми са грапави, чорапите незакърпени, косата ми неоправена, ноктите до дъно изрязани ходя с равни обувки, прашни с две думи -               не съм за показване. Какво мога да ти предложа, да седнеш до мен на пода, с последната здрава чиния с храна за един и половина, да пием от чистата чаша, да спим на непрани чаршафи?! - Няма да останеш, нали?! А толкова бих искала! Обаче, да, това е истината, идеално е само обичането. Биляна Атанасова © 2019

Самотният ми бяг из безнадеждните пустини на твоето мълчание ми стига! Да не целувам устните, да не заспивам дълго, безутешно жадна, гладна - стига! Безцветните ми сънища, в които идваш без да искаш, измъчван от желания и страх от всички нервни плодове на твоя ден,  и всички твои домове, деца, жена, от мен... И цялата любов и нелюбов, всички многоточия-години, написани като отсрочка, до тоя ден мъглив последен и колебливата му точка. Биляна Атанасова © 2019

Попила е като вода в напуканата пръст невидима, но жива коя е тя, коя съм аз и откъде извирам. Къде си ти и колко си измамен и ефирен по-лек от въздух чист, от който вдишвам. Биляна Атанасова © 2019

,quiero solo una cama !ah aman aman, ah Имат цвят на пясък очите ми, нагорещени от слънцето. Укротени от вятъра и напоени от дъжд. Крещя с жадни птици в изпепелено небе                          пустош.                завръщам се да се напия, но единствено с теб в някое наше утре вечно като залез                            и дълго като нощ                            от гъста смола с аромат на цветя, сладко като мед. ... Да бъде бедняшки просто, но да стига, като хляб и вода, с едно легло само,             като онова... същото , където дишаш спокойно, а аз те прегръщам сляпа, достатъчна, като вода и хляб. На А.С. Биляна Атанасова © 2019

Аз винаги гадая какво ли правиш... Следя последните ти думи учтиви, мили и добри. Проучвам и чета следите на твоите стъпки тихи... И щом не чувам твоя глас, измислям го от всичко, но щом говоря само аз, тогава ти какво си? Нищо. Биляна Атанасова © 2019

На тоя пир аз ще умра и тялото си ще раздам, след тази нощ да нямам нито теб, нито години спомени. Какво са спомените и годините? Какво са твоите обещания? Какво са моите надежди - прах. На тоя пир аз ще умра без драма, без сълзи, така че твоят ред и свят да бъдат пак окаяно щастливи и нищо повече ще нямаш, нито мен, нито години спомени. Защо да мъкнеш тия тежки стомни препълнени с кипящо олио, което пари и гори гърдите ти?! Ако има пир, аз ще умра, ще ме заровиш тихо в една градина неоткрита, сред вишните, смокините. Дърветата на мъдростта ще ме хранят и посяват и мойте сладки плодове ще се продават скъпо по всички шарени пазари, намирай ме и яж от тях... Живей, множи се и бъди, за тебе се родих и бях. Биляна Атанасова © 2019