Не питаш какво е останало от...
не питаш какво е останало от любовта ми, късчета надежда, разпилени по вятъра, тънки нишки превръщащи раздялата в пуловер, който ще обличам през зимата на нашето мълчание, увеличава се тишината, подобна на тътен от приближаващата болка и разрухата на света, който познаваме извън нас и вътре - недостиг на думи, само ръцете ми нощем се протягат към теб с изгризани нокти до кръв и те молят, върни ме при себе си, дай ми име и глас, затрупай пътя на страховете ми с камъни, спаси ме, за да има кой да ти казва обичам те, когато угасне и последната светлинка, която приличаше на дом.