Разговор по телефона

По теле_она стигат хрипки от гласа ти,
разделен на милиони чертички,
                                            междуметки
Свое_олия
на жицата, която ни сговаря;

                    С Р И В.

Минаваш през тунел от ти_ина,
а след това едва-едва дочуваш
да се разливам на зелени неизвестни,

смехът на електронната вълна,
да се оттича през слушалката
на ситни късчета в ухото ти.

И знаеш, че това е моят смях
и не е моят.

Тя се киска, силно се превива, изкривява се,
а след това отново се изправя
като камшик готов за наказание...

Невидимите жици се наострят,
навързват в пръстите омраза,
погалват ме невидимо отгоре,

А след това ме зашлевяват.
Наместо ти.

Биляна Атанасова © 2012