draski

Не бива да раста по тоя начин oт който губя почва под краката си губя от небето от морето няма радост в снежните ми стъпки дъждът измива всякакви черти oт трите ми лица  eднакво грозни и даже перестите ми чадъри не ме опазват от жестоките му капки и нито вятърът ме вдига над града като перце защото нося тежки камъни във джоба си В пясъчните ми следи — умора в слънчевите дни  —  ненавист защо раста по тоя глупав начин и не мога вече с всичката си сила да се засилвам и да тичам да бъда пак окаляно красива измислиците не живеят дълго опитомени и превърнати в неща ах колко много вещи за пораснали и колко малко нещо за деца земята е все още там и твърдо вярва в плахите ми стъпки на голям ще тичам и ще се препъвам и няма, няма да умра, Децата са доказано безсмъртни. Биляна Атанасова © 2014