Толкова е тихо, че боли...
самотен дом на тиха улица,
самотен ум на тиха лудост
във всяка тишина прозира звук
напрягам се, за да го чуя...
едва ли има някой друг
такава остра нужда да говори
но теб те няма
или мен? — не зная.
невероятно ми изглеждат
онези срещи в тъмнината
и гласовете ни един до друг
притихнали да разговарят
в самотен дом на тиха улица,
в някоя смълчана стая.
Биляна Атанасова © 2012
Коментари
Публикуване на коментар