draski

Помниш ли как смутено вървяхме, гадали сме дали се харесваме питали сме се какво правя тук, дали да не избягам в обратната посока, доближавайки градинката със съмнителна репутация, с напукани алеи и с неудобни пейки, над която увисваше една лепкава вечер, едни медени облаци, нещо предречено, в което потънахме не го откривахме, а си го връщахме, после ръцете ни се намериха тихо, не трябваше да се пускаме,  сгрешихме.