draski

Отделните планети са отделни, разпръснати безмилостно в безкрая, нарочно толкова далечни, и да се видят, да не се познаят. Не се преструвай, че ти пука имам ли вода и въздух, има ли живот на моя лунен камък, не гледай нощем към небето... Измамната му светлина пътува от много хиляди години, но днес не свети тя, умряла е, а ние се преструваме на живи. Биляна Атанасова © 2019

без ритъм и без рими, сурова, кална... тъжна, пълна с въпросителни, сляпа за разцъфналите                рози какъв е този начин, по който ме обичаш, каква е тази обич -           диагноза? Биляна Атанасова © 2019

тялото ми в хладни капки се разпада на прага ти и ти не протягаш ръце, не казваш нищо,  гледаш как изчезвам може би една сълза невидимо се сля с пороя, с който дойдох и в който се превърнах. Биляна Атанасова © 2019