Внезапна тишина
Внезапна тишина в неделя ме кара да чувам (разкъсвана от вятъра окъпана от дъжд) тихите удари на сърце, което умира. Ще ме дочака да се сбогуваме. Мъничка, само кожа и кости, свършила се е от живеене, иска да си почива най-после, липсва ми вече, сякаш я няма... Ще се сбогуваме за последно, тишината ще е студена, ръцете все още топли от ударите на сърцето, което умира. Биляна Атанасова © 2016