draski

Това въобще не е еротична наслада, а нещо много повече, но без изход. Ж. Батай Сутрин Мълчанието на прозорците  в ранните утрини моите каменни сънища се  търкалят в часовника бавната струя и  паста за зъби,  зелена вода за уста Будя се излизам на малко кълбо  през вратата, развивам конеца  плета стъпалата, по които слизам чета книга в трамвая  с окото на съвършено непознатата, Която отива на работа и така часовете изтичат в ръцете ми конецът се стяга на примка Вечер Вървя без да дишам задушена от чуждите свои думи навивам обратно кълбото  и стигам леглото си  и моята истинска,  светла и тъмна любима застива до мен като Сфинкс  Жестокост безсмислена в жълтия кръг на лампата ослепялото око на светлината  създава тънки сенки от ръце изстискана от умората нежност и  музика от чужди стъпала По стълбите и изведнъж застават множество  любими, които ме заставят да обичам Нощем се просмуква заедно кръвта ми като отрова — необяснимо чувство