draski

много ме е страх, че нищо не чувствам, изнасилвам думите, за да си спомня, че те обичам, предполагам, вече няма никакъв смисъл и няма нищо за чакане, и трябва само да затворя очи и да спя, и да спя, и да спя, докато един ден  не оглушееш от  мълчанието ми, защото съм мъртва.

Душата ми започва да забравя пътеката към твоята душа, скриват я нападали листа, изхвърлени от хората неща,  ненужни, както е ненужна между нас престорената моя търпеливост, тревожното очакване на нощ, спотаена между вечността и края. Душата ми забравя твоята. Заваля.