draski

думите не могат да обичат, вкаменявам тишината ти, събуждам се и пия самота, закусвам страх, от тихите стъпки на времето, което върви към края си; думите ти не ме обичат вече, не треперят във въздуха, заличавам звука на гласа ти от всички спомени, измислици, въпроси, книги; едва се мярка лицето ти пред мен и аз не го познавам

изпаряват се като мъгли тези наши вечери и думи каквито са били преди ще се повторят ли мълчим не знам коя съм, кой си ти не знам, търкаля времето с изкривените си пръсти спомените и ги стапя не знам дали е останало още от онова, което исках да ти дам, ако го откриеш - върни ми го.

   Но ето ни пак,                       изпивам горчивата чаша, предай ме триста пъти в Гат Шманим, за кисело вино и шепа маслини вгради ме в моста на Дрина, ще свидетелствам за историята, нетленна като камък, върни ме, в самото начало, където  започваше всичко от кал, по образ и подобие,  ден шести в Градината, земя и небе, нощ и ден, зверове ти и аз, безоки и голи,  невинно жесток-и... и ето ни - вкопчени, ужасени, ядем ябълки, пием вода, все същото подло мълчание твое, все същата моя самота.

не питаш какво е останало от любовта ми, късчета надежда, разпилени по вятъра, тънки нишки превръщащи раздялата в пуловер, който ще обличам през зимата  на нашето мълчание, увеличава се тишината, подобна на тътен от приближаващата болка и разрухата на света, който познаваме извън нас и вътре - недостиг на думи, само ръцете ми нощем се протягат към теб с изгризани нокти до кръв и те молят, върни ме при себе си, дай ми име и глас, затрупай пътя на страховете ми с камъни, спаси ме,  за да има кой да ти казва обичам те,  когато угасне и последната светлинка,  която приличаше на дом.

любовта ти  като бодлива тел около дърво  омотана около мен се забива ръждива и остра, болезнено впита в плътта ми с години кората пробива, с години зловещите възли късат, навлизат навътре и тровят, но дървото лекува, приема, обгръща, обвива и скрива бодливата тел, поглъща острите шипове, приема ръждата и болката, от корените до листата  и я превръща в живот, на обич я прави

Всички сутрешни завръщания към спящия живот и град бяха грешка, искам да се върнем там и да останем.

Разбирам, че още съм влюбена,  когато вдишам ранната утрин, в притихналия град, с настръхналата кожа,  с очите, все още спящи и лутащите движения, с хрупкавия ѝ въздух — мирише на теб.