Но ето ни пак...

 

 Но ето ни пак,

                      изпивам горчивата чаша,

предай ме триста пъти в Гат Шманим,

за кисело вино и шепа маслини

вгради ме в моста на Дрина,

ще свидетелствам за историята,

нетленна като камък,

върни ме, в самото начало, където 

започваше всичко от кал,

по образ и подобие, 

ден шести в Градината,

земя и небе, нощ и ден, зверове

ти и аз, безоки и голи, 

невинно жесток-и...

и ето ни - вкопчени, ужасени,

ядем ябълки, пием вода,

все същото подло мълчание твое,

все същата моя самота.