Остава един час...

липсата ти се процежда като
в на баба ми соковарката
вишневият сок... бааавно, на
гъсти червени капки, една
по една, кап, кап във фунията
и после в бутилката, в която
сякаш има кръв, кръв от
вишни... от всевишни също.
липсата ти ме спъва на прага
като старото зелено чердже,
което имахме някога пред
вратата; вратата, пред която
съм те целувала или ти мен,
не помня вече;
липсата ти се натрупва в
дробовете ми, защото вместо
да говоря с теб, аз пуша,
пуша много, дори когато
никак не ми се пуши,
най-вече тогава;
липсата ти... малък солен корал,
като морето, от което си го извадил...
и като сърцето ми,
което изплаква последните сълзи,
восъчни, парещи капчици,
стопено от чакане, като свещ в чаша,
от икеа, с живот от 25 часа,
един ден и един допълнителен час,
в който ще чакам да угаснеш
завинаги;

Биляна Атанасова © 2019