Седнала съм на ръба...

Седнала съм на ръба,
гледката е хубава

изкушаваща, убийствена,
краката са несигурни.

Ръцете ми докосват
рохкава повърхност.

Пред мен висят
все същите въпроси.

От страх ли се улавям за
полупротегната ръка?

Откога стоя на тоя ръб сама?
Ще скачам или не?! Сега?!

Биляна Атанасова © 2019