Едно изречение за началото...

Помниш ли как смутено вървяхме,

гадали сме дали се харесваме

питали сме се какво правя тук,

дали да не избягам в обратната посока,

доближавайки градинката със

съмнителна репутация, с напукани алеи

и с неудобни пейки, над която увисваше

една лепкава вечер, едни медени облаци,

нещо предречено, в което потънахме

не го откривахме, а си го връщахме,

после ръцете ни се намериха тихо,

не трябваше да се пускаме, 

сгрешихме.