Не питаш какво е останало от...

не питаш какво е останало от любовта ми,

късчета надежда, разпилени по вятъра,

тънки нишки превръщащи раздялата

в пуловер,

който ще обличам през зимата 

на нашето мълчание,

увеличава се тишината, подобна на тътен

от приближаващата болка

и разрухата на света, който познаваме

извън нас и вътре - недостиг на думи,

само ръцете ми нощем се протягат към теб

с изгризани нокти до кръв

и те молят,

върни ме при себе си, дай ми име и глас,

затрупай пътя на страховете ми с камъни,

спаси ме, 

за да има кой да ти казва обичам те, 

когато угасне и последната светлинка, 

която приличаше на дом.