draski

вчера беше скучен ден, дори мехурите от изгорено по ръцете ми се пукнаха от скука                                пук загрижените хора тук ще се намажат с дефламол профилактично против скука Биляна Атанасова © 2012

за миг пак мрачните родни утрини в малката стая на ет. 3, ап. 20 сред шума на раздрънкани улици, които носят със себе си автомобили и хора цар симеон 132 и патрирарха алана в един друг град, на едно друго място, кафенето с лилавите чайници задъханите секунди на срещите ни иван ренета зоя ана една безцветна котка барманите в ла банка чаените следобеди колко много мигове изпити набързо или сгънати на 4 в чекмеджетата за миг пак се връщам в тогава стъпвам в бурканче с боя, и ето ги моите цветни другари мълчаливи, пораснали запечатали цели векове в кадри написали романи, родили деца сещам се, че съм ги забравила, забравила съм да се сещам. Биляна Атанасова © 2012

С препълнен търбух се търкалям по кривата на удоволствието Направо към ада с добрите намерения Щастието винаги е прекомерно и токсично липсата на щастие - отличен повод за преяждане Нещастието живее в хладилника                              — невъзвишено, хранително-вкусов злодей винаги гладен, винаги с ненаситни очи, с празни шепи... Ще го сложа да седне на масата, ще го пусна да легне в леглото ми да ме засити до пръсване... Щастието е шоколадов мус, от него се напълнява, нещастието е всичко останало, насъщно като хляба. Биляна Атанасова © 2012

Малко след началото и много преди края настъпва битовото еднообразие. Фантазията вехне във ваза на масата. Прането се суши зад вратата,                                              нямаме тераса. Носят се чанти с покупки от супера, голи пилешки гърди във фурната, килограм картофи бълбукат в тенджера. Разпределят се домашни задължения с дистанционни управления се преврътат програмите    —  1:0 за наште    —  ?!?!? препускат калните ни стъпки към работа и обратно заключват вратата след себе си, бавно, подвикват    — И ма ли някой вкъщи... и си отговарят винаги същото, получават заплата, по-зле, не получават... мълчаливо вечерят, приказливо говорят до леглото ни има книги - недочетени, до леглото ни няма книги, няма време за четене; прахът се забърсва с изразително движение, това е балет за един...

По теле_она стигат хрипки от гласа ти, разделен на милиони чертички,                                             междуметки Свое_олия на жицата, която ни сговаря;                     С Р И В. Минаваш през тунел от ти_ина, а след това едва-едва дочуваш да се разливам на зелени неизвестни, смехът на електронната вълна, да се оттича през слушалката на ситни късчета в ухото ти. И знаеш, че това е моят смях и не е моят. Тя се киска, с илно се превива, изкривява се, а след това отново се изправя като камшик готов за наказание... Невидимите жици се наострят, навързват в пръстите омраза, погалват ме невидимо отгоре, А след това ме зашлевяват. Наместо ти. Биляна Атанасова © 2012

Толкова ми натежават дните в неделя, като пълна кошница с недовършени плетки недопечени питки, нетъркулили се думи...  дълбоки тенджери със супа, в които ще се удавим в края на седмицата,  в неделя най-тежката кошница, цял ден заедно, цял ден... аз бродирам върху своите листове, ти завинтваш съчувствие неделни семейни ритуали Биляна Атанасова © 2012

Имам всичките ти книги,                                   но не ги чета, защото чувам мислите си в шума на тънките им страници, защото автографът ти от вътрешната страна на бялото тежи и се разлива и цялото мастило, цялото се плиска върху думите и ги дописва…                     с моите истории. Биляна Атанасова © 2012