draski

Малко след началото и много преди края настъпва битовото еднообразие. Фантазията вехне във ваза на масата. Прането се суши зад вратата,                                              нямаме тераса. Носят се чанти с покупки от супера, голи пилешки гърди във фурната, килограм картофи бълбукат в тенджера. Разпределят се домашни задължения с дистанционни управления се преврътат програмите    —  1:0 за наште    —  ?!?!? препускат калните ни стъпки към работа и обратно заключват вратата след себе си, бавно, подвикват    — И ма ли някой вкъщи... и си отговарят винаги същото, получават заплата, по-зле, не получават... мълчаливо вечерят, приказливо говорят до леглото ни има книги - недочетени, до леглото ни няма книги, няма време за четене; прахът се забърсва с изразително движение, това е балет за един...

По теле_она стигат хрипки от гласа ти, разделен на милиони чертички,                                             междуметки Свое_олия на жицата, която ни сговаря;                     С Р И В. Минаваш през тунел от ти_ина, а след това едва-едва дочуваш да се разливам на зелени неизвестни, смехът на електронната вълна, да се оттича през слушалката на ситни късчета в ухото ти. И знаеш, че това е моят смях и не е моят. Тя се киска, с илно се превива, изкривява се, а след това отново се изправя като камшик готов за наказание... Невидимите жици се наострят, навързват в пръстите омраза, погалват ме невидимо отгоре, А след това ме зашлевяват. Наместо ти. Биляна Атанасова © 2012

Толкова ми натежават дните в неделя, като пълна кошница с недовършени плетки недопечени питки, нетъркулили се думи...  дълбоки тенджери със супа, в които ще се удавим в края на седмицата,  в неделя най-тежката кошница, цял ден заедно, цял ден... аз бродирам върху своите листове, ти завинтваш съчувствие неделни семейни ритуали Биляна Атанасова © 2012

Имам всичките ти книги,                                   но не ги чета, защото чувам мислите си в шума на тънките им страници, защото автографът ти от вътрешната страна на бялото тежи и се разлива и цялото мастило, цялото се плиска върху думите и ги дописва…                     с моите истории. Биляна Атанасова © 2012

Kой знае колко думи такива подобни и същите са написани от нечии пръсти в името на любовта името на свободата, името на светлото и тъмното бъдеще на отсам и отвъд, и въобще всички тези редици, войници от букви, образуващи кули от смисъл, твърд, непоклатим и единствен, гордо изправен, вечен огън, венци и цветя и УРААААА с м и с ъ л – родина смисъл – любима смисъл – старци, деца и майки смисъл – бесило смисъл – ботев и левски, естествено, смисъл – епопея на забравените смисъл – без мисъл в името на… смисъла се пише, мила ми венето, димитре и иванке, и така нататък, та-кана-татък, чак до днес, видях днес смисъла клечи на ъгъла и облекчава тежестта, причинена от преяждане с родини, медали, почести, поеми, биографии, с премиери, президенти, с театрали… Смисълът разпръснат е сега по тротоарите, но гражданите погнусени подминават. Биляна Атанасова © 2011

Наредени до стената за разстрел Mоите стихотворения Tвоите стихотворения Вашите стихотворения И всички на света стихотворения; Треперят от страх като хора. Присънват ми се многотомия (какъв ужасен сън) захвърляни в мухлясали подземия, укриващи се нелегални позиви, сънувам книги във тъмници, оковавани съмнения. Страниците ампутирани изкривявани кориците, хиляди, стотици хиляди закоравели дум-дум-и                 маршируват към затворниците, към разстрелниците, към обесениците, към окованите, към уплашените, Към интернираните, към ампутираните с тихо твор е ния. И ги наръгват на щикове, на ножове, на колове, на куки, на вилици, на химикалки, на моливи, на стативи; атакуват, линчуват, наказват, изтриват, изгарят, пронизват от горе до долу плътта им Смазват, прегазват, забраняват им да говорят, Не ги разпитват, не ги бесят правят ги на неистория, на нетеория, на виновност, неистина, нестихове нестих...

Женският Едип убива баща си. Сфинксът. Защото я бие и не я обича, а не защото Едипът толкова обича майка си - впрочем и баща му не я обича. Те са разведени. Двайсе и колко години, но това вече не е причина за самоубийство, по-скоро, за хроничен алкохолизъм. Женският Едип има очила с диоптър, тя недовижда иронията с избождането на очите. Биляна Атанасова © 2011