Стихотворения на разстрел

Photo by Ian Espinosa on Unsplash

Наредени до стената за разстрел

Mоите стихотворения
Tвоите стихотворения
Вашите стихотворения

И всички
на света
стихотворения;

Треперят от страх като хора.

Присънват ми се многотомия
(какъв ужасен сън)
захвърляни в мухлясали подземия,
укриващи се нелегални позиви,
сънувам книги във тъмници,
оковавани съмнения.

Страниците ампутирани
изкривявани кориците,
хиляди, стотици хиляди
закоравели дум-дум-и
                маршируват

към затворниците,
към разстрелниците,
към обесениците,
към окованите,
към уплашените,
Към интернираните,
към ампутираните
с тихо твор е ния.

И ги наръгват на щикове, на ножове,
на колове, на куки, на вилици,
на химикалки, на моливи, на стативи;

атакуват, линчуват, наказват,
изтриват, изгарят, пронизват
от горе до долу плътта им

Смазват,
прегазват,
забраняват им да говорят,

Не ги разпитват, не ги бесят
правят ги на неистория, на нетеория,
на виновност, неистина, нестихове
нестихващи ридания и стонове

     от спомени, от спомени, от спомени.

А най-отгоре (винаги отгоре) стои
едно свирепо изречение,
съставено от най-жестоки думи,
които се присмиват хиенично,

     или малко глуповато,

че в началото било словото,
а едва после,
всичко останало.

Биляна Атанасова © 2011



Коментари