Колкото по-нататък...

Колкото по-нататък отиваш,
толкова по-дълго ще се
завръщаш или ще стигнеш
толкова далеч, че връщането
вече ще е съвсем ненужно
и ще намериш нов дом и нови
улици, с по-усмихнати хора
и деца, които тичат по-щастливо
край други липи и кестени,
а аз ще си остана при моите,
на моята прашна улица,
да посрещам и изпращам сезони,
дъждове, листопади, цъфтежи,
докато най-студената зима
не вледени изцяло кръвта ,

ще остана, докато ме има.

Биляна Атанасова © 2019