Настанява се...

Настанява се кротко в дните
една угнетена надежда,
пресъхнали думи в очите ми,
които неволно поглеждат

към улицата, по която
не се задаваш и не идваш,
толкова ли си далеч от мен,
толкова ли си...

и тръгвам да те търся
в мрака и по чужди стъпки,
вървях, оглеждах се и виках,
после тихо се прибирах,

а оттогава само облаци и дъжд,
тънко сиво було над града
сноват копнежи ден и нощ
ръцете ми предат тъга

Биляна Атанасова © 2019