Няма да си отидеш...

Няма да си отидеш,
винаги ще си с нея, но
не можеш да остържеш
от сърцето си и мен...
беше ли въпрос на избор?!
Аз може би
ще се изморя
да бъда само залез,
никога изгрев
и никога ден,
ще си отида
като красива мелодия,
досадила от повторение,
която изкореняваш бавно
с тръпчивия вкус на грешка,
за да продължиш да крачиш
необезпокояван и съвършен
по стълбичката на привидностите
и щастието;
да получаваш роли, възхищения
и цялата еснафска прелест
на живеенето;
ще остана на последния ред
да гледам представлението ти
до самия край, поклон, аплодисменти.
Довиждане, имам среща.
Вече си свободен и цял.
                               Идвам.

Биляна Атанасова © 2019