Внезапна тишина

Внезапна тишина в неделя
ме кара да чувам

(разкъсвана от вятъра
окъпана от дъжд)

тихите удари на сърце,
което умира.

Ще ме дочака да се сбогуваме.
Мъничка, само кожа и кости,
свършила се е от живеене,
иска да си почива най-после,
липсва ми вече, сякаш я няма...

Ще се сбогуваме за последно,
тишината ще е студена,
ръцете все още топли
от ударите на сърцето,
което умира.

Биляна Атанасова © 2016