Децата са доказано безсмъртни

Не бива да раста по тоя начин
oт който губя почва под краката си
губя от небето
от морето
няма радост в снежните ми стъпки
дъждът измива всякакви черти
oт трите ми лица 

eднакво грозни

и даже перестите ми чадъри
не ме опазват от жестоките му капки
и нито вятърът ме вдига над града

като перце

защото нося тежки камъни във джоба си

В пясъчните ми следи — умора
в слънчевите дни — ненавист

защо раста по тоя глупав начин

и не мога вече с всичката си сила
да се засилвам и да тичам
да бъда пак окаляно красива

измислиците не живеят дълго
опитомени и превърнати в неща
ах колко много вещи за пораснали
и колко малко нещо за деца

земята е все още там и твърдо вярва
в плахите ми стъпки на голям
ще тичам и ще се препъвам
и няма, няма да умра,

Децата са доказано безсмъртни.

Биляна Атанасова © 2014