Болката по рождение

Photo by Claudia Soraya on Unsplash

Сякаш се раждаш с този пушек в сърцето,
с тези
разядени
зъби,
с нещастната болка в главата,
с тази
отровна
природа.
И с всяко издишане / всяка дума / всяко миене на зъбите / всеки аспирин,
заличаваш родилния белег.
безкрайно издишаш пушека.
безкрайно изяждаш болката
в себе си към другите…
Вярваш, че зимният дъх / ароматът на ментова дъвка / аспиринът и хлебната сода за язва
прикриват скелета на живота ти,
лекуват грешките на природата.
И си мислиш, че някой ден,
ако дълго се упражняваш,
ще се събудиш
без този
тежък
пушек в сърцето,
без горчивия дъх на тленност,
без болката по рождение…


Биляна Атанасова © 2011


Коментари