Старите неща

Старите неща се преместват във времето.
Пълзеливо.

Те не могат да скачат рязко,
да разсичат ТЕНЗУХА на тишината ти.
Знаеш колко е крехка и
колко бързо се превръща в крясък,
разпрашен стъклен смях.

Затова старите неща внимават,
когато се местят във времето
когато пресичат пространството.

Издишат скришно в дебелия си шал.
Вървят неравномерно криволичещо
със своите тъмно сини топлинки.

Не имитират звук,
не изговарят никакви поздрави,
а се изплъзват от погледа ти.

Протяжно и дълго се влачат наоколо,
докато си намерят място,
където ще им е удобно на ревматизма.
И сядат с пуфкаща прозявка.

И заспиват.

Старите неща са топли като супа.
Изсърбай ги, ако ти е студено!

Биляна Атанасова © 2011