draski

не носим болката в ръцете си като преди (и пишехме в дневници, споделяхме с приятели) сега  я стържем над салатата преглъщаме с ракията след работа пред телевизора, на новините и тя остава в нас развива се, цъфти оформя недоразумения кошмари тумори а по-добре да я изплюем шумно на земята да я надраскаме по себе си, по другите да я извикаме Б О Л И ! Биляна Атанасова © 2013

Всеки пише за спомените. по-леки от въздуха достигат до теб знаеш колко много ги обичам научих се да ги събирам преди да проговоря имам ги отвъд появата на този свят в тетрадката записани ставам рано, за да ти чета от тях от километри разстояния те излитат от устата ми и прелитат над очите ни прелитат над птиците над облаците и стигат при теб невредими спокойни и тихи почти невидими почти усмихнати почти наши общи... Биляна Атанасова © 2013

                                     Трамваят закъснява по точен график. Една жена, една трамвайна спирка заледена зимен колорит, последни пътници в работен ден като оклюмани лалета зимни, тежък януарски дим издишваме очите ни са плувнали в снежинки краката ни са плувнали от кишата, стоим мълчим и пушимчакаме трамвая минута-две... Тринайсет. Събираме се повече... жените са с изопнати ръце издължени протягат шия да го видят торбите им са пълни, тежки като мъжете им, поне... и нищо, никаква гримаса в образа им н я м а жени-торби изпускат топла пара и сякаш всички ние ние всички седим във техните торби като покупки Биляна Атанасова © 2013

Ще се почувствате всепризнати                                     и световни и ще заглъхват гласовете ви сред изобилието                       и самодоволството; Продавайте събрани съчинения! Няма гласове незастреляни от упор с награди за цялостно творчество. Четете и слушайте, няма страшно! Няма да чуете нищо опасно! И въпреки това, напишете роман за метафизичното напишете стихосбирка                  за отличници, тогава и само тогава ще бъдете безопасни за четене, изрядно подредени в библиотеката. Ще ви дъвчат беззъбо - сухо предястие - евтина, тънка, жълта хартия. Излинелите местоимения в трето лице, добре подвързаните благодарности, банално изповяданите притеснения, за всички статуетки и признания Издавайте събрани съчинения! Биляна Атанасова © 2013

през устата ми е влязъл дим отровен аз съм го поканила, О, заповядай Дим, Отровен, влизай, как си? И той е влязъл и е впивал мръсните си длани в дробовете ми и ги е притискал с остри зъби нежно, без да съм усетила, ме е изял отвътре, господинът Дим и си е тръгнал. Събудих се от ехото на празното си тялоо ооо и то се дави цялото без въздух и без Дим Биляна Атанасова © 2012

Скот като скот, както би казал поетът на сопите (и всички му подражаваме) НЕ ЧЕТЕТЕ ПОЕТА НА СОПИТЕ! заради него не написах няколко стихотворения, а знаех как нощта не ражда из свойта утроба ничия злоба и чувах как робът се превръща в Кафка (метаморфозата) затиснат категорично и безглаголно, както би казал поетът на моторите (и всички му подражаваме) НЕ ЧЕТЕТЕ ПОЕТА НА МОТОРИТЕ! заради него не написах няколко Граднаднегооблациотдим. Народът прост. Прост е народът в радостно обитание на панелните лабиринти, цял народ минотаври - нещастни злодеи, получовеци, полузверове заченати от бяс и единствената нишка, която водеше навън ще се превърне в примка. НЕ ЧЕТЕТЕ ПОЕТИТЕ МИНОТАВРИ! Биляна Атанасова © 2012

толкова е тихо, че боли. самотен дом на тиха улица, самотен ум на тиха лудост във всяка тишина прозира звук напрягам се, за да го чуя... едва ли има някой друг такава остра нужда да говори но теб те няма или мен? — не зная. невероятно ми изглеждат онези срещи в тъмнината и гласовете ни един до друг притихнали да разговарят в самотен дом на тиха улица, в някоя смълчана стая. Биляна Атанасова © 2012